Из "Наръчник на целокупния чревоугодник"


Готвачът и божественото провидение

Днес, златни мои читатели, водени от честни дегустационни намерения, които са неразделна част от самите Вас, длъжни сме да заявим, че макар и отдавна вече всичко да е разказано, добрият готвач и хубавата храна, сготвена от него, карат човек първата любов да сънува всеки ден, стига времето и пространството да позволяват това. С този въпрос са се занимавали още Платон, Аристотел, Плутарх, Александър Македонски, Петроний, Сервантес, Суифт, Франсоа Рабле, Киркегор, аз и още мнозина целокупни чревоугодници, с които нямам време сега да ви занимавам.Тук е необходимо да изясним, че под добър готвач, който създава хубава храна разбираме, човек добър и мъдър, образован, с божествен морал и многобройни идеи, които чрез използването на научно подбрани природни продукти, най- естествени и чисти, с местно и световно значение, които в неговите ръце бавно се превръщат в най- добрите съставки на онези изискани блюда, които притежават съвършени вкусови качества, аромати и традиции. Благодарение на всичко това се раждат небесните ангели на земята, хора които творят историята и всички полезни за човечеството дейности, докато един лош готвач, например, не може да роди нищо друго освен демони най- досадни и докачливи, защото няма нищо по- лошо от гладен мъж и дълго необладавана жена. Някак си божественото провидение, както е естествено, с присъщата си мъдрост е направило плодовито всичко онова, което се добива с много труд и лишения, докато малко плодовитото е свързано с леността и бъбривостта, скъперничеството и дребнавостта. Което винаги си е било на крачка от кръвожадността и насилието. Ако добрият готвач разбира света като светъл кръговрат, в който храненето е празник за сетивата и човек с радост напуска пределите на времето, защото храната е баланс на въображението, здравословността и естествеността, то лошият кулинар, който всъщност е убеден, че е добър, гледа бързо да нахрани жертвата, която доскоро е мислила, че тя е това, което яде, но всъщност блюдоправецът е този, който не само го лишава от културната традиция и ритуала, а на първо място безцеремонно оглозгва желанието за хубаво винце и печена кълка с пресни треви, например. Господ да пази всинца ни от подобно злощастие, и добре да помним, че на подобни индивиди, като лошия готвач, който за зла врага си мисли, че е добър, джобовете винаги са отворени като адвокатски чанти, докато трапезата ни се пълни с дяволски изчадия. А колко е хубаво, когато масата е елегатно подредена, ястията примамват с весели аромати, винцето искри в красиви чаши, насладата прелива отвъд, по- топло от слънчев лъч, а музиката на Моцарт или Вивалди е по- осезаема отвсякога. Всичко е естествено и чувствено. Миг преди да сервират димящата пържола, приятелите вече наистина се чувстват в парижкото бистро, където, о, чудо, приветливо усмихнат келнер им сервира българско вино,о, чудо на чудесата, о, сбъднати мечти. О, миг, поспри! Отваряме бавно очи. Виното наистина е българско. Елегантен купаж от Каберне совиньон, Мерло и Шираз, реколта 2006. Вино с дълбок и непрогледен гранатов цвят, аромат на черни горски плодове, мармалад от сини сливи, ванилия и мед. На вкус мощно, сочно и балансирано, с леки препечени тонове и елегантно прясно кафе. Вино с голям потенциал и открита коректност, подходящи за блюда, сътворени от добри готвачи.
Наздраве!

Пламен Димитров




ОЩЕ...
Празни мисли на един жаден човек - Пл. Димитров
Винария 2010 - Мисията продължава - Пл. Димитров